Nov 11, 2018, 5:43 PM

Аз 6

Poetry

515 1 1

Моят ден настървЕно мълчи.
Но светкавици в мене се гонят.
Падат с грохот зелени лъчи.
Пренаписват се вечни закони.

Търся знак ...А въпроса го знам...
като примка виси, като змИя.
Скита някъде отговор сам.
Ослепявам ... дано го открия ...

Все се лута плътта - за разкош.
В лабиринти опасни пропада.
С комарджийски инат всяка нощ
се отправям към новата клада.

И горя безразсъдно, със хъс.
Галопирам напук с бесовете.
От душата си сетния къс
днес ви давам. За мен не плачете!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

dansyto (Данаил Таков)

Харесах много! Поздравления!

2018-11-13T18:04:48+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0