Аз бродя в мрака
Аз бродя в мрака
съвсем сама,
аз бродя в мрака
вече без душа.
Продадох я на дявола,
сърцето също,
сега аз съм дяволът
без никакви чувства.
Луната осветява
моя път сега,
аз все още витая
като призрак в нощта.
Сега съм принцесата
на черния мрак,
затварям се в себе си,
потъвам в мислите пак.
Аз бродя в мрака,
но вече изтощена,
проклинам съдбата,
защото съм ранена.
Лъжите ти убиха всичко,
погубиха ме завинаги,
сега не чувствам нищо
и няма да почувствам никога.
Аз бродя в мрака
съвсем сама,
говоря с луната
и ме утешава тя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Богдана Маринова Todos los derechos reservados
