Аз чакам те
след тежкия ден уморена се връщам
и старата болка у мене стаена
гори като огнена рана,
аз чакам те.
Аз знам, че напразни са всички надежди,
че щастие два пъти няма
и дните, които прииждат и гаснат,
повтарят отминали блянове.
Но пак пред заключени тежки врати
аз чакам те.
Забравих към слънцето дългия път,
по който изпратих мечтите си
и жадно се взирам със морни зеници
дано го открия сред чужди пътеки.
Аз чакам те.
Защото след рой от тъги и неволи
със теб ще намерим и нашето слънце.
То само за двама ни свети.
Не спирай сред път, не се връщай назад,
аз чакам те.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василена Т Todos los derechos reservados
