Аз чакам те
след тежкия ден уморена се връщам
и старата болка у мене стаена
гори като огнена рана,
аз чакам те.
Аз знам, че напразни са всички надежди,
че щастие два пъти няма
и дните, които прииждат и гаснат,
повтарят отминали блянове.
Но пак пред заключени тежки врати
аз чакам те.
Забравих към слънцето дългия път,
по който изпратих мечтите си
и жадно се взирам със морни зеници
дано го открия сред чужди пътеки.
Аз чакам те.
Защото след рой от тъги и неволи
със теб ще намерим и нашето слънце.
То само за двама ни свети.
Не спирай сред път, не се връщай назад,
аз чакам те.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Т Всички права запазени
