19 feb 2010, 9:56

Аз давя се... и се спасявам... 

  Poesía » De amor
717 0 2
Когато давиш се в морето

и в теб препуска нечий вик,
усещаш пулса на сърцето
и виждаш топлия си лик...

Водата става толкоз тежка,
чак тръпнат твоите нозе
и тази бурна въртележка
без дъх душата ти отне...

Усещал ли си как се давиш?
Оставал ли сред тъга?
Аз плувам всеки път, когато
разбирам тоята лъжа...

И съм безсилна и пропадам
сред дълбините на нощта,
в сърцето ти докрай умирам,
не чувствам ничия вина...

Аз давя се и се спасявам
сама сред многото вълни.
Поне веднъж ли не поиска
ръка да ми протегнеш ти!

© Маргарита Здравкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасен стих и ритъм...Поздрави
  • Много добреее,тази сутрин само морета са ми в главата и бреговеее и само кафета.Хареса ми! Поздрав!
Propuestas
: ??:??