Аз давя се... и се спасявам...
Когато давиш се в морето
Водата става толкоз тежка, чак тръпнат твоите нозе и тази бурна въртележка без дъх душата ти отне...
Усещал ли си как се давиш? Оставал ли сред тъга? Аз плувам всеки път, когато разбирам тоята лъжа...
И съм безсилна и пропадам сред дълбините на нощта, в сърцето ти докрай умирам, не чувствам ничия вина...
Аз давя се и се спасявам сама сред многото вълни. Поне веднъж ли не поиска ръка да ми протегнеш ти!
и в теб препуска нечий вик, усещаш пулса на сърцето и виждаш топлия си лик...
Водата става толкоз тежка, чак тръпнат твоите нозе и тази бурна въртележка без дъх душата ти отне...
Усещал ли си как се давиш? Оставал ли сред тъга? Аз плувам всеки път, когато разбирам тоята лъжа...
И съм безсилна и пропадам сред дълбините на нощта, в сърцето ти докрай умирам, не чувствам ничия вина...
Аз давя се и се спасявам сама сред многото вълни. Поне веднъж ли не поиска ръка да ми протегнеш ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Здравкова Всички права запазени
