Аз давя се... и се спасявам...
Когато давиш се в морето
Водата става толкоз тежка, чак тръпнат твоите нозе и тази бурна въртележка без дъх душата ти отне...
Усещал ли си как се давиш? Оставал ли сред тъга? Аз плувам всеки път, когато разбирам тоята лъжа...
И съм безсилна и пропадам сред дълбините на нощта, в сърцето ти докрай умирам, не чувствам ничия вина...
Аз давя се и се спасявам сама сред многото вълни. Поне веднъж ли не поиска ръка да ми протегнеш ти!
и в теб препуска нечий вик, усещаш пулса на сърцето и виждаш топлия си лик...
Водата става толкоз тежка, чак тръпнат твоите нозе и тази бурна въртележка без дъх душата ти отне...
Усещал ли си как се давиш? Оставал ли сред тъга? Аз плувам всеки път, когато разбирам тоята лъжа...
И съм безсилна и пропадам сред дълбините на нощта, в сърцето ти докрай умирам, не чувствам ничия вина...
Аз давя се и се спасявам сама сред многото вълни. Поне веднъж ли не поиска ръка да ми протегнеш ти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Здравкова Все права защищены
