22 dic 2012, 11:44

Аз, грешната 

  Poesía » De amor
1115 0 4

Той проплака,
докато се любехме
снощи.
Не за мен,
за нея проплака.
Както
восъчна свещ,
към пламък поднесена,
се извива,
преди да покапе.

А очите му
се затвориха.
За молитва ли?
Да му простиш, Господи,
изневярата?

И тогава

аз, грешната,
завих
със косите си
спомените
в душата му.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??