Аз и Историята

                               Историята: Кой си ти?...

                              Аз: Българин!...

                              Историята: От къде си?...

                             Аз: Вече не знам!...

                             Историята: На колко си години?...

                             Аз: Вече не помня!...

В безкрайно ехо екнат Вековете,

а чувам все познати гласове...

... Навярно на дедите гласовете -

пътували до мене векове!...

На жилав род в мен коренът се крие,

(една ли Буря зла над него сви!),

но сила от Земята си той пие

и нищо ничком него не преви...

Предания, легенди, обичаи

със приказно – реални светове

ще сторяг чудото да се познаят

от векове делени синове...

На паметта им пламъкът разпален

с игриви сенки весел ще трепти...

И с толкова искри, че днес едва ли,

небето да е с повече звезди!...

Понеже още тлеят и искрите

от не един раздухван тук Пожар,

танцуват ритуално, Дъщерите

на моята Земя, по жива жар!...

А който се от огън не страхува

не може той и роб да бъде плах:

и нека за това да се танцува

из таз Земя, по Огънят без страх!...

... подобно ехо екнат вековете,

отекват все познати гласове –

и знам, че на Предците с гласовете,

и: Идващото време ме зове...

Преминали по пътища съдбовни

Духът им, оцелял в триумф и в стрес,

с предания: подкупващо – чутовни

с магията си грабва ме и днес...

Едно от тях най – много аз обичам,

най – българско от всичките е то

и сам със гордост винаги изричам,

че българско е мойто потеклó...

... Когато враг коварно – зъл нападне

момите ни на лазарско хоро,

без милост с меч главата да му грабнем,

а черепът му обкован в сребро

със вино да напълним и тогава

в заветен час на диво пиршество:

наздравица за българската слава

да вдигнем и за вечно Тържество!...*

1981.

*легендата гласи, че цар Крум – Страшни

заповядал да обковат в сребро черепа на

византийския император Никифор Фока и

от него пили вино на тържеството по случай

победата.