31 окт. 2019 г., 23:00

Аз и Историята

544 0 1

Аз и Историята

 

                               Историята: Кой си ти?...

                              Аз: Българин!...

                              Историята: От къде си?...

                             Аз: Вече не знам!...

                             Историята: На колко си години?...

                             Аз: Вече не помня!...

 

В безкрайно ехо екнат Вековете,

а чувам все познати гласове...

... Навярно на дедите гласовете -

пътували до мене векове!...

 

На жилав род в мен коренът се крие,

(една ли Буря зла над него сви!),

но сила от Земята си той пие

и нищо ничком него не преви...

 

Предания, легенди, обичаи

със приказно – реални светове

ще сторяг чудото да се познаят

от векове делени синове...

 

На паметта им пламъкът разпален

с игриви сенки весел ще трепти...

И с толкова искри, че днес едва ли,

небето да е с повече звезди!...

 

Понеже още тлеят и искрите

от не един раздухван тук Пожар,

танцуват ритуално, Дъщерите

на моята Земя, по жива жар!...

 

А който се от огън не страхува

не може той и роб да бъде плах:

и нека за това да се танцува

из таз Земя, по Огънят без страх!...

 

... подобно ехо екнат вековете,

отекват все познати гласове –

и знам, че на Предците с гласовете,

и: Идващото време ме зове...

 

Преминали по пътища съдбовни

Духът им, оцелял в триумф и в стрес,

с предания: подкупващо – чутовни

с магията си грабва ме и днес...

    

Едно от тях най – много аз обичам,

най – българско от всичките е то

и сам със гордост винаги изричам,

че българско е мойто потеклó...

 

... Когато враг коварно – зъл нападне

момите ни на лазарско хоро,

без милост с меч главата да му грабнем,

а черепът му обкован в сребро

 

със вино да напълним и тогава

в заветен час на диво пиршество:

наздравица за българската слава

да вдигнем и за вечно Тържество!...*

 

1981.

*легендата гласи, че цар Крум – Страшни

заповядал да обковат в сребро черепа на

византийския император Никифор Фока и

от него пили вино на тържеството по случай

победата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...