isabelle (Исабел Мартинес)
14 60
28 feb 2009, 8:36

Аз и нощта 

  Poesía » De amor
1081 0 5

Аз и нощта


Нощта е моя приятелка нежна,

съратница моя и моя мечта…

Толкова болки и толкоз копнежи

споделяхме в мрака аз и нощта…


Аз стихове пишех, тя бдеше над мене

като майка грижовна над свойто дете.

Аз плачех в мрака със свити колене,

тя милваше нежно мойто лице…


Очите ти търсех, усмивка в мрака,

нощта ми предлагаше свойто небе…

и виждах звездите, смехът на луната,

а сякаш бях по-близо до теб.


Забравило изгрева, слънцето спираше…

мракът тъжно забавяше ход,

нейде в безкрая ти се усмихваше,

искрица запалваше в моя живот...


И в дебрите на тишината нежна,

сгушени сред звездна светлина,

толкова болки и толкоз копнежи…

споделяхме в мрака аз и нощта…

© Исабел Мартинес Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно е. Поздрав.
  • Много хубаво-поздрави!!!!!!
  • Хареса ми!
    Нощта е моя приятелка нежна,
    време за размисъл, болка, копнежи,
    време за мечти и за срещи,
    за любов, ласки и страсти горещи!
    След толкова копнежи ще дойде истинската и споделена любов!
    Поздрави Исабел!
  • Хареса ми!Успех!
  • И аз съм чувствала нощта като близка приятелка.
    Имам стих със същото заглавие.
    Допадна ми. Поздрави!
Propuestas
: ??:??