Аз и нощта
Аз и нощта
Нощта е моя приятелка нежна,
съратница моя и моя мечта…
Толкова болки и толкоз копнежи
споделяхме в мрака аз и нощта…
Аз стихове пишех, тя бдеше над мене
като майка грижовна над свойто дете.
Аз плачех в мрака със свити колене,
тя милваше нежно мойто лице…
Очите ти търсех, усмивка в мрака,
нощта ми предлагаше свойто небе…
и виждах звездите, смехът на луната,
а сякаш бях по-близо до теб.
Забравило изгрева, слънцето спираше…
мракът тъжно забавяше ход,
нейде в безкрая ти се усмихваше,
искрица запалваше в моя живот...
И в дебрите на тишината нежна,
сгушени сред звездна светлина,
толкова болки и толкоз копнежи…
споделяхме в мрака аз и нощта…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Исабел Мартинес Всички права запазени
