LiNiKa (Велина)
35 7
5 feb 2007, 14:47

Аз и Ти 

  Poesía
1144 1 4
Седят пред мен - в забравената къща,
едно момиче - с блеснали очи.
Едно момче - със поглед я прегръща,
и с длани меки погледа лови.

Той пие вино - тя преглъща жадно
от неговото захарно кафе.
Усмихват се - един за други гладни
и вплели силно двете си ръце.

Той я докосва - тя целува страстно
по устните - червено кадифе.
Потъват там телата с обич бясна,
в сатененото, меко канапе.

И тя се сгушва, слушайки как диша,
полегнала на неговата гръд.
И той я взема, двамата се сливат
във вечността, останали без дъх.

Сега са плам - душата му е в нея,
а нейната е в неговата плът.
Блажени там ги чувствата обземат.
"Обичам те" - телата им мълвят.

Луната блесва - слънцето се скрива,
след туй се скриват хиляди слънца.
А тя е все тъй прелестно красива,
а той е най-, единствен на света.

И все са там - в забравената къща,
това момиче - с блеснали очи.
Това момче - пак с поглед я прегръща,
и с длани меки погледа лови...

© Велина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??