Обичам аз една девойка –
хубава, прекрасна,
с очи горящи от любов.
Девойка, взела ми сърцето просто с усмивка.
Хлапачка, която търся с очи,
дори сега, пишейки тези слова.
Редя ги някак си отвътре,
греейки от любов отвън.
Защо ли?
Самият аз знам,
но погледнеш ли я
и ти ще разбереш.
Та тя е жена,
за която си заслужава
да обиколил света,
и вселената дори,
но заедно с нея.
А таз девойка
тъй силно обича момъка,
редил слова след слова.
Тъй нежен и любящ.
В очите му оглежда се тя,
а там – звезда до звезда.
Искрят красиви и обичащи.
Смеят се с детска чистота.
© Тя Todos los derechos reservados