Аз и ти
Когато бурите връхлитат.
Когато ни заливат мощно.
Когато атове ни ритат.
Когато е беззвездно нощем.
Тогава вместо да умрем,
да кажем на сърцето- спри!
На болката да се подпрем,
Да станем даже да боли.
И от пепелищата да вдигнем,
сияйна кула посред ров.
От пепел... И да я покрием,
със злато от парченцата любов,
които сме събрали натрошени,
от изпочупеното си сърце,
и със сълзите ни разпилени,
да оживее туй що не мре.
Тогава няма никога да рухне.
Тогава няма да боли.
И вселената тогава да избухне,
ще бъдем двама... аз и ти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лебовски Todos los derechos reservados
