Ботушите черни, от пътя протрити,
припомнят ми нашите спомени скрити.
Среднощни разходки си правихме в двора
и си спомням как се криехме от хора.
Признавам. Весело ми беше на сърцето,
когато брояхме звездите в небето.
Щастливи растяхме ден подир ден.
Аз обичах теб ти не можеше без мен -
“Аз и ти” бяхме преди много време,
“Аз и ти” ще бъдем пак след време.
Старините ни далечни ще си споделим.
Грижите в живота ни ще си разделим. ...