Ботушите черни, от пътя протрити,

             припомнят ми нашите спомени скрити.

             Среднощни разходки си правихме в двора

             и си спомням как се криехме от хора.

             Признавам. Весело ми беше на сърцето,

             когато брояхме звездите в небето.

             Щастливи растяхме ден подир ден.

             Аз обичах теб ти не можеше без мен -

             “Аз и ти” бяхме преди много време,

             “Аз и ти” ще бъдем пак след време.

             Старините ни далечни ще си споделим.

             Грижите в живота ни ще си разделим.

             Сега съм аз на край света,

             а ти от другата страна.

             След време пак ще се намерим

             и любовта си детска ще премерим.