29 nov 2007, 8:31

Аз и ти

1.6K 0 5
Вървя сама по отрупаната пътека
с пожълтели листа. Къде си ти сега?
Тази мисъл не излиза от моята глава.
Вятърът си играе с дългите ми коси и
сякаш ми нашепва: "Обърни се, зад тебе
някой май върви". Обръщам се и какво
да видя. Гледам - стоиш в далечината,
обгърнат в сянка. Та това си ти! Принцът
на моите мечти. Кафевите ти очи искрят
във мрака, усмивката ти нежно ме изгаря.
Бавно доближаваш се до мен в тъмнината,
прегръщаш ме и ето, вече сме двама, само
ти и аз. Две влюбени души, които съдбата
в този ден събра. Ще бъдем заедно в радост
и тъга, защото любовта е най-силното
чувство на света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любовта и стиха са хубави ,но винаги имай едно на ум с принцовете.Поздрави.
  • Еее,пекна слънцеСупер!Красиво...и още нещо:ЛЮБОВ!!!Поздравления за споделената красота!
  • стиха ти е толкова хубав и красив
    но неможе да те надмине по красота
    поздрави 6+
  • Да, това е любов!
    Хубаво е, много е хубаво...
    С обич.
  • Любовта ще спаси света, хубаво е да си влюбен!
    Бъди все така влюбена

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...