31 ene 2007, 21:18

Аз и ти (и тя)

  Poesía
1.4K 0 8
Защо ме караш да се чувствам жива
и въпреки това сама.
Обвита в безнадеждност сива,
пропита с болка и тъга.

Защо за грешки ме наказваш,
когато сам си ти сгрешил?
Единствено на мене ми доказваш,
от всичко си се огорчил.

Защо без думи ме отравяш,
изкупвам някаква вина?
След нея знам, че ме поставяш,
а за всичко е виновна тя.



февруари 2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно е!
  • "Защо ме караш да се чувствам жива
    и въпреки това сама."
    Това ми е до болка познато!Написала си го страхотно.Мойте най-искрени поздравления!Пишеш много добре
  • Радвам се, че ви харесват. Може би така се получава, защото са от тези стихове, в които съм вложила най-много чувства.
    Хехе, май твърде високо си вдигнах летвата, сега ще ме е страх да пускам други.
  • Е много ми хареса , тъжно ама малко и за мене се отнася ... браво супер е
  • започне ли да присъства думата "вина" в отношенията... краят е близо. добре пишеш.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...