Аз и ти (и тя)
и въпреки това сама.
Обвита в безнадеждност сива,
пропита с болка и тъга.
Защо за грешки ме наказваш,
когато сам си ти сгрешил?
Единствено на мене ми доказваш,
от всичко си се огорчил.
Защо без думи ме отравяш,
изкупвам някаква вина?
След нея знам, че ме поставяш,
а за всичко е виновна тя.
февруари 2006
© Борислава All rights reserved.


браво супер е