Аз и Тя

solvoya (Петя)
17 2

29 dic 2005, 7:38

Poesía

733 0 3

Всеки ден ме гони онази,

а после бяга и се пази.

Аз я питам какво иска,

а тя ме хваща и стиска.

Вече въздух нямам

да тичам и падам,

да преследвам и улавям,

а после пак да забравям.

Какъв е този порочен кръг,

в който дните се въртят.

Лягам, ставам – с нея.

Гледам, слушам – за нея.

Като че ли всичко е един сън,

от който няма изход навън.

И сме обречени да се въртим.

И да живеем, докато спим.

Не, отказвам да се подчиня

и за всичко теб да виня,

че все ми бягаш във безкрая,

когато искам да те позная.

А всъщност ти не се криеш от мен

и се чудиш защо съм уморен

като всеки път ми подаваш ръка

и искаш редом с теб да вървя.

Е, добре, протягам двете си ръце,

Отварям очи и виждам твоето лице,

Хващам те нежно, мисъл моя,

нека тръгнем бавно по моя

път – човешки и труден!

Страхът вече е изгубен.

Сега сме само аз и ти

Летим към онези звезди.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.