Аз и Тя
Всеки ден ме гони онази,
а после бяга и се пази.
Аз я питам какво иска,
а тя ме хваща и стиска.
Вече въздух нямам
да тичам и падам,
да преследвам и улавям,
а после пак да забравям.
Какъв е този порочен кръг,
в който дните се въртят.
Лягам, ставам – с нея.
Гледам, слушам – за нея.
Като че ли всичко е един сън,
от който няма изход навън.
И сме обречени да се въртим.
И да живеем, докато спим.
Не, отказвам да се подчиня
и за всичко теб да виня,
че все ми бягаш във безкрая,
когато искам да те позная.
А всъщност ти не се криеш от мен
и се чудиш защо съм уморен
като всеки път ми подаваш ръка
и искаш редом с теб да вървя.
Е, добре, протягам двете си ръце,
Отварям очи и виждам твоето лице,
Хващам те нежно, мисъл моя,
нека тръгнем бавно по моя
път – човешки и труден!
Страхът вече е изгубен.
Сега сме само аз и ти
Летим към онези звезди.
© Петя All rights reserved.
