solvoya (Петя)
17 2
29 дек. 2005 г., 07:38

Аз и Тя 

  Поэзия
735 0 3

Всеки ден ме гони онази,

а после бяга и се пази.

Аз я питам какво иска,

а тя ме хваща и стиска.

 

Вече въздух нямам

да тичам и падам,

да преследвам и улавям,

а после пак да забравям.

 

Какъв е този порочен кръг,

в който дните се въртят.

Лягам, ставам – с нея.

Гледам, слушам – за нея.

 

Като че ли всичко е един сън,

от който няма изход навън.

И сме обречени да се въртим.

И да живеем, докато спим.

 

Не, отказвам да се подчиня

и за всичко теб да виня,

че все ми бягаш във безкрая,

когато искам да те позная.

 

А всъщност ти не се криеш от мен

и се чудиш защо съм уморен

като всеки път ми подаваш ръка

и искаш редом с теб да вървя.

 

Е, добре, протягам двете си ръце,

Отварям очи и виждам твоето лице,

Хващам те нежно, мисъл моя,

нека тръгнем бавно по моя

път – човешки и труден!

Страхът вече е изгубен.

Сега сме само аз и ти

Летим към онези звезди.

© Петя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??