1 sept 2010, 20:22

Аз искам да умра през зимата

  Poesía » Otra
754 0 2

    Аз искам да умра през зимата,

в студа на декемврийска нощ,

да е замръзнала навън картината

и нека гасне бавно мойта мощ.

 

Аз искам да изляза на разходка

нейде край смълчаната река,

на самотния с бавната походка

да се усмихна за последно на света.

 

Аз искам да е късно през нощта

и да ми свети само отразения

на луната блясък във снега

и да не сетя нивга пак човешките презрения.

 

След дни, намерили трупа ми

в замръзлека дълбоко под снега,

ще е замразена даже и кръвта ми,

ще пролеят ли поне една сълза?

 

Навярно ще ме прокълне гробаря,

че трудът му е жесток,

ще копае той без капка вяра

за умрелия нещастник трап дълбок.

 

Но мъртъв съм, не ще ми пука

ни за вашата, ни за неговата мъка,

нелека бе и моята съдба

да мръзна приживе

сред ледната тълпа.

 

Нека позамръзнете и вий така

край гроба ми в студа!!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Искаш да кажеш нещоримаш желание да е като стих,хубава е мечтата ти просто намери някой да ти помогне и вярвам
    ,че ще успееш.
    Поздрави.
  • Един поет беше написал преди да умре: "Умирам защото прекалено обичах..." Поетите са прекалено топли за този леден свят, това е кръста,който трябва да носят, пък и да правят опити да пропукват леда... Поздрав!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...