Аз искам да умра през зимата
Аз искам да умра през зимата,
в студа на декемврийска нощ,
да е замръзнала навън картината
и нека гасне бавно мойта мощ.
Аз искам да изляза на разходка
нейде край смълчаната река,
на самотния с бавната походка
да се усмихна за последно на света.
Аз искам да е късно през нощта
и да ми свети само отразения
на луната блясък във снега
и да не сетя нивга пак човешките презрения.
След дни, намерили трупа ми
в замръзлека дълбоко под снега,
ще е замразена даже и кръвта ми,
ще пролеят ли поне една сълза?
Навярно ще ме прокълне гробаря,
че трудът му е жесток,
ще копае той без капка вяра
за умрелия нещастник трап дълбок.
Но мъртъв съм, не ще ми пука
ни за вашата, ни за неговата мъка,
нелека бе и моята съдба
да мръзна приживе
сред ледната тълпа.
Нека позамръзнете и вий така
край гроба ми в студа!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Георгиева Всички права запазени
