20 jun 2019, 17:32

Аз, Живота и Есента...

426 1 0

 

Аз, Живота и Есента...

 

Тя, Есента, си идва без да пита

със пориви на ветрове внезапни,

душите ни с емоции оплита

тъй често във Страстта неадекватни...

 

И някак притеснено, меланхолно

вървим из още топлите ѝ вечери,

а влюбим ли се (Господи неволно!...)

е толкова необяснимо вече!...

 

... И за това, че може би излишни

са Страстите, когато плод не връзват,

и в Есента ако разцъфнат вишните --

от първите слани (за жал!) измръзват...

 

... Да вярно е, Животът се повтаря,

обаче само в следващи сезони!...

... И да, в основата на всяка Вяра:

е друг Живот, но в други там канони...

 

... А този тук, дарен ни еднократно

е наш, но в Есента ни натъжава,

защото нищо не върви обратно

и Времето без нас ще продължава...

 

... но седна ли на прѝпек и на завет

и от горите тих ветрец повее

е тъй приятно – огнената памет

на Слънцето – все още да ме грее,

 

та дръзко си наричам хоризонта,

а даже и зад него ако може...

И богохулно искам да напомня,

че твои сме чедаЛюбими боже!...

 

06.09.2017.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...