Аз ли съм това?

Уморено сведох глава

по пътя на една незримост.

Огледах се в себе си - аз ли съм това?

Вехта кукла, сломена в свойта уязвимост...

Наивна, грешна, а сега и студена,

аз - кристал от ледена истерия...

Сестра на вятъра и от него ранена...

Рамка съм на вековна, зловеща бродерия...

Аз ли съм това? Онази със белите очи?

На стената провиснала - камък от плът?

Аз ли съм това? Сандъче от раните на хиляди сълзи...

Притихналата мистерия, носеща наново своя черен кръст?

Аз ли съм това? Момичето с тъжните очи?

Някоя друга ли съм? Безсъвестно създание.

Такава ли съм сега? Жената с подивелите мечти?

Творение на някоя съдба, без капка подаяние...

Аз ли съм това? Огледален образ на другата преди...

Прималяло-озверяла, до болка чужда...

Липсващата ми част грее сред друго небе, сред други звезди...

Аз ли съм това? Сърцето ми не вижда...

... глухо забвение сред шум на тълпи...

Грешно смирение в светостта на храма...

Стъпкана съдба... или следа от други съдби...

Аз ли съм това? Луда, позорна, до болка от себе си презряна...