Аз мога...
Аз мога да открия зад дъжда
едно смълчано, тихо езеро,
или за миг, под пластове ръжда
да зърна късче злато, глезено.
И мога да дочуя зад смеха
как някой хлипа наранено,
и мога да надникна зад страха,
макар че там е тъмно и студено...
Аз мога да проникна зад света
и да намеря друг свят, по-грижовен,
по-простичък, с по-малко самота
и не така примамващо лъжовен...
Аз мога да измисля красотата,
но този свят ти го създаде, Господи!
Защо пося във нас и грозотата?
Защото всичките сме грешници ли?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Рада Димова Todos los derechos reservados
