Аз на лошото...
лесно ще махна с ръка.
Но само формално и на пръв поглед,
сълзите в шепи ще събера...
Но в очите ми дълго ще диша
една недоизплакана обида,
или ще блестят сълзите,
заставени от мен да не потичат.
Аз мога да кажа -
станалото-станало.
Да, но споменът остава
и дирята от изказаната дума -
по погрешка, или с насмешка,
дълго тя ще пари в сърцето ми,
като неизригнал вулкан от обидата грешна.
Но ако аз произнеса такава,
бих заровила се цялата в пясък -
от срам и от яд на себе си,
бих се молила на колене за прошката
и бих се надявала, дори и незаслужена,
да бъде от сърце, непринудена...
И един философ някога бе казал:
"Човешко е да се греши,
Божествено - да се прощава!!!"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados