6.09.2007 г., 0:43

Аз на лошото...

850 0 27
Аз на лошото -
лесно ще махна с ръка.
Но само формално и на пръв поглед,
сълзите в шепи ще събера...
Но в очите ми дълго ще диша
една недоизплакана обида,
или ще блестят сълзите,
заставени от мен да не потичат.


Аз мога да кажа -
станалото-станало.
Да, но споменът остава
и дирята от изказаната дума -
по погрешка, или с насмешка,
дълго тя ще пари в сърцето ми,
като неизригнал вулкан от обидата грешна.

Но ако аз произнеса такава,
бих заровила се цялата в пясък -
от срам и от яд на себе си,
бих се молила на колене за прошката
и бих се надявала, дори и незаслужена,
да бъде от сърце, непринудена...

И един философ някога бе казал:
"Човешко е да се греши,
Божествено - да се прощава!!!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да,миличка,така е!
    Прегръщам те и те обичам,сестричке!!!
  • Трудно се преглъща, горчив вкус остава.
    Но болката преминава, спомена избледнява.
    Силна си, можеш.

    Поздрав и усмивка.
  • Не се кахъри , Лунна сенчице - имаш най-хубавите неща в живота - младост, хубост, обичлива душа, ТАЛАНТ, умееш да даваш и сееш обич. Това е важното, затова хората те обичат и оценяват положително. Много те обичам и ти се радвам.
  • Светле,Никол,много ви благодаря за коментарите,милички!
    Прегръщам ви!
  • Благодаря ви,Георги и Здравка!!!
    Прегръдка и за двама ви!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...