Аз не питам

                                                                           Аз не питам

Аз не питам и не искам да знам

дали моята обич за тебе бе храм.

дали грях не е, че  твоите стъпки аз догонвах.

И с този бяг не ти помогнах.

В нощи сънни ли без сън остана,

че никъде не срещна нашите деца?

Ръката да протегнеш и сълзите да спреш с гальовност.

Не спря ли поглед до плачеща върба поне веднъж?

Миг поне не те ли завърна при тъжните лица,

които живяха без силата на твоята ръка.

          Дали съм твърде силна

          или сигурност в теб се породи,

          че душата ми-- подслон голям,

           две рожби в бурите ще подслони?

                         ДАЛИ?