7.02.2016 г., 20:53

Аз не питам

509 0 0

                                                                           Аз не питам

 

 

Аз не питам и не искам да знам

дали моята обич за тебе бе храм.

дали грях не е, че  твоите стъпки аз догонвах.

И с този бяг не ти помогнах.

В нощи сънни ли без сън остана,

че никъде не срещна нашите деца?

Ръката да протегнеш и сълзите да спреш с гальовност.

Не спря ли поглед до плачеща върба поне веднъж?

Миг поне не те ли завърна при тъжните лица,

които живяха без силата на твоята ръка.

          Дали съм твърде силна

          или сигурност в теб се породи,

          че душата ми-- подслон голям,

           две рожби в бурите ще подслони?

 

                         ДАЛИ?

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...