Аз не питам
Аз не питам и не искам да знам
дали моята обич за тебе бе храм.
дали грях не е, че твоите стъпки аз догонвах.
И с този бяг не ти помогнах.
В нощи сънни ли без сън остана,
че никъде не срещна нашите деца?
Ръката да протегнеш и сълзите да спреш с гальовност.
Не спря ли поглед до плачеща върба поне веднъж?
Миг поне не те ли завърна при тъжните лица,
които живяха без силата на твоята ръка.
Дали съм твърде силна
или сигурност в теб се породи,
че душата ми-- подслон голям,
две рожби в бурите ще подслони?
ДАЛИ?
© Йонка Янкова All rights reserved.