21 mar 2012, 10:23

Аз не разбирам

  Poesía » Otra
1.3K 0 4

Аз не разбирам.

Не разбирам ветровете.
Те ме отвяха някъде надалеч.
И същите те
носят мирис на цвете,

който ми шепне думи за теб.

 

Аз не разбирам.
Не разбирам тъгата.

Тя ме разкъсва с омраза и гняв.
И същата тя

ми дава крилата,
с които летя над сивия свят.


Аз не разбирам.
Какво ли е свободата?
Тя ме прерязва. И дава ми лик.
И същата аз

затварям вратата,

която преди с мъка открих.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще откриеш и други врати и ще разбереш!!!
    Поздрав, Катя!
  • Затварянето на тази врата ще ти даде възможност да видиш и други, които също очакват да бъдат открити. Кой знае, може да крият нещо много по-красиво
  • Хубаво е!
  • Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...