Аз не разбирам.
Не разбирам ветровете.
Те ме отвяха някъде надалеч.
И същите те
носят мирис на цвете,
който ми шепне думи за теб.
Аз не разбирам.
Не разбирам тъгата.
Тя ме разкъсва с омраза и гняв.
И същата тя
ми дава крилата,
с които летя над сивия свят.
Аз не разбирам.
Какво ли е свободата?
Тя ме прерязва. И дава ми лик.
И същата аз
затварям вратата,
която преди с мъка открих.
© Катя All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
