Аз не разбирам.
Не разбирам ветровете.
Те ме отвяха някъде надалеч.
И същите те
носят мирис на цвете,
който ми шепне думи за теб.
Аз не разбирам.
Не разбирам тъгата.
Тя ме разкъсва с омраза и гняв.
И същата тя
ми дава крилата,
с които летя над сивия свят.
Аз не разбирам.
Какво ли е свободата?
Тя ме прерязва. И дава ми лик.
И същата аз
затварям вратата,
която преди с мъка открих.
© Катя All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
