Аз не разбирам.
Не разбирам ветровете.
Те ме отвяха някъде надалеч.
И същите те
носят мирис на цвете,
който ми шепне думи за теб.
Аз не разбирам.
Не разбирам тъгата.
Тя ме разкъсва с омраза и гняв.
И същата тя
ми дава крилата,
с които летя над сивия свят.
Аз не разбирам.
Какво ли е свободата?
Тя ме прерязва. И дава ми лик.
И същата аз
затварям вратата,
която преди с мъка открих.
© Катя All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
