paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
5 dic 2015, 22:30

Аз не съм като вас. И не мога... 

  Poesía
1623 2 11

Аз не съм като вас. И не мога
да подреждам излишни предмети.
Моят Път... е пътека към Бога.
Аз подреждам слова. И куплети.

 

Пиша тихо. И стъпвам на пръсти - 
да не счупя съня на цветята...
Люшка се над мътилката гъста
на фенерчето ми светлината...

 

Пиша Долу. Но гледам Нагоре.
И си стягам за полет крилата.
А под мене - мирише на хора.
И мирише на тлен под тревата...

 

Пиша кратко. Със думички прости.
Плаши ме глупостта на тълпата.
Тези смешни, и временни гости,
прекосили за кратко... Земята.

 

Те пристигат - с фанфари победни.
Трупат вещи, омрази, и къщи...
И си тръгват... От мене по-бедни.
Жадни корени... ги поглъщат.

 

Илюзорни са всички посоки,
щом отвътре - навън ви отвеждат.
Аз летя. Но летя надълбоко.
От Високото - се навеждам.

 

И не съм като вас. Не умея
да си опитомявам сърцето.
По Небесни Закони живея.
По човешките пътища - светя...

 

А Светът - полудял - се оглежда
на обратно във мойте куплети.
Сред нещата, които подрежда -
няма място за живи поети...

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силен и красив стих!
  • Няма място не само за живи поети, а и за живи художтици, а напоследък и въобще за "ненужните хуманитарни науки" в много американски университети. При Парите на пиедестал няма място за искуство.
    Много ценя стиховете Ви ..."и си стягам за полет крилете"!
  • Много хубаво! Поздравления, Гълъбина!
  • "Пиша тихо. И стъпвам на пръсти -
    да не счупя съня на цветята..."

    Това е толкова красиво казано...
  • Благодаря ви толкова много, приятели! Думите ви идват от сърцето... и топлят моето. Нека имаме място в сърцата си - един за друг... За да има и място за живи поети... в света. По-красив е света, ако има и живи поети... Дано го разбере... Dimitrov67 (Валери Димитров): почитанията са мои - за теб! Има защо! Благодаря ти, че намина от тук...
  • Знаеш отношението ми към твоята поезия! Няма да се впускам в хвалебствия, само ще ти кажа, че има място за теб в душите на много хора!
  • Поетите-онези странни птици
    летят и без небе и без криле.
    Ако им липсва нещо - го измислят
    и тъмнината карат да светлее...

    Аплодисменти за поредното великолепие от мъдрост и красота!
  • Да, един ден и поетите /духовно богати/ си тръгват от тук. И след тях остават думите, които са подредили грижливо куплети.
    Николай Петев каза на една своя премиера:" Поетите обичат родината си, а държавата не обича поетите. Тя ги убива."
    Тук формулировката е още по-широка - светът подрежда своите приоритети и поетите /живи/ не намират място сред тях.
    Сещам се че осъждат Вапцаров, съгласно Закона за защита на държавата. Разстрелват го. После му дават международна награда за мир. Малко преди това нашите го приемат /посмъртно/ в СБП. Същите тези които не са обърнали никакво внимание на стихосбирката му преди десетина години. Ето, че светът го прави, не държавата. Подобна е и съдбата на Христо Ясенов. Убиват го без присъда /изчезва безследно/ после го приемат посмъртно в СБП, погазвайки волята му, може да се каже, защото приживе той няколкократно е отказвал покани да се приобщи към Съюза.
    Най-много харесах финалната строфа.
  • Аплодисменти за мъдрите послания!
  • За мен Вие, Гълъбина Митева, сте един сериозен поет и изобщо не ми липсва шестица, за да аплодирам сътвореното.
    Весело посрещане на празниците!
  • Ох, имах един приятел поет, който ги редеше такива, когато вероятно още не сте била родена, Палома66 /нещо ми липсва третата шестица, за да възприема сериозно този текст/:

    "Хора, аз не съм човек
    и макар че съм до вас
    бездната е между нас!..."

    Лека вечер и весели празници!
Propuestas
: ??:??