Аз не съм като вас. И не мога...
Аз не съм като вас. И не мога
да подреждам излишни предмети.
Моят Път... е пътека към Бога.
Аз подреждам слова. И куплети.
Пиша тихо. И стъпвам на пръсти -
да не счупя съня на цветята...
Люшка се над мътилката гъста
на фенерчето ми светлината...
Пиша Долу. Но гледам Нагоре.
И си стягам за полет крилата.
А под мене - мирише на хора.
И мирише на тлен под тревата...
Пиша кратко. Със думички прости.
Плаши ме глупостта на тълпата.
Тези смешни, и временни гости,
прекосили за кратко... Земята.
Те пристигат - с фанфари победни.
Трупат вещи, омрази, и къщи...
И си тръгват... От мене по-бедни.
Жадни корени... ги поглъщат.
Илюзорни са всички посоки,
щом отвътре - навън ви отвеждат.
Аз летя. Но летя надълбоко.
От Високото - се навеждам.
И не съм като вас. Не умея
да си опитомявам сърцето.
По Небесни Закони живея.
По човешките пътища - светя...
А Светът - полудял - се оглежда
на обратно във мойте куплети.
Сред нещата, които подрежда -
няма място за живи поети...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гълъбина Митева Все права защищены
