26 jul 2007, 15:50

Аз - онази другата

  Poesía
935 0 15
Стъпките в очите й кънтяха
... и ядоха от нея лешоядите...
душата й в отломки състариха,
самите те, за да останат млади.
На булчинската й премяна, бяла,
повърнаха от сватбата и виното.
За истината се венча - остана цяла.
На пръсти се изтече свободата й.
Преглъща залъка, вгорчен от мисли
и с прегорели спомени заспива.
Наяве, от  недосбъднати копнежи,
сънуваните приказки разлиства.
Живот на заем ли живя прибързано?
И недочакала отново да се съмне,
се гмурна лудо във житейските води,
от страх, че щастието пак ще я подмине.
Сега светица е на грешните в очите
и грешница в очите на светците...
Прости на ближните си грешките,
дарявайки очите  си на слепите.
Онази, другата, от сънищата си отиде.
Тя много дълго плака под салкъмите...
А искаше, тъй много искаше да сбъдне
 и любовта,  и песните на ветровете... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих, Джейни!
    Съжалявам, че съм закъсняла с поздравите- но да си жива и здрава и много щастлива!
  • Благодаря ви!
    Душата ми е пълна, че ви чета и ви познавам!
    Прегръщам ви с любов!
    Наздраве за моят празник!
  • Браво, Джейн и този е прекрасен !
  • ЧРД и от мен, харесвам те, не те пропускам, жива и здрава бъди!!!
  • Силен стих, Джейн!
    Горчива е равносметката ти,
    но е може би крачка към радостта!
    Осъзнаването винаги носи светлина!
    Щастлива съм, че те познавам!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...