Аз - онази другата
Стъпките в очите й кънтяха
... и ядоха от нея лешоядите...
душата й в отломки състариха,
самите те, за да останат млади.
На булчинската й премяна, бяла,
повърнаха от сватбата и виното.
За истината се венча - остана цяла.
На пръсти се изтече свободата й.
Преглъща залъка, вгорчен от мисли
и с прегорели спомени заспива.
Наяве, от недосбъднати копнежи,
сънуваните приказки разлиства.
Живот на заем ли живя прибързано?
И недочакала отново да се съмне,
се гмурна лудо във житейските води,
от страх, че щастието пак ще я подмине.
Сега светица е на грешните в очите
и грешница в очите на светците...
Прости на ближните си грешките,
дарявайки очите си на слепите.
Онази, другата, от сънищата си отиде.
Тя много дълго плака под салкъмите...
А искаше, тъй много искаше да сбъдне
и любовта, и песните на ветровете...
... и ядоха от нея лешоядите...
душата й в отломки състариха,
самите те, за да останат млади.
На булчинската й премяна, бяла,
повърнаха от сватбата и виното.
За истината се венча - остана цяла.
На пръсти се изтече свободата й.
Преглъща залъка, вгорчен от мисли
и с прегорели спомени заспива.
Наяве, от недосбъднати копнежи,
сънуваните приказки разлиства.
Живот на заем ли живя прибързано?
И недочакала отново да се съмне,
се гмурна лудо във житейските води,
от страх, че щастието пак ще я подмине.
Сега светица е на грешните в очите
и грешница в очите на светците...
Прости на ближните си грешките,
дарявайки очите си на слепите.
Онази, другата, от сънищата си отиде.
Тя много дълго плака под салкъмите...
А искаше, тъй много искаше да сбъдне
и любовта, и песните на ветровете...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
