23 feb 2010, 21:15

Аз отдавна рисувам... 

  Poesía
658 0 10

                                                                                 ~ ~ ~

 

… в стените прозорци

и пердета надиплям

от обич в зори

разстилам по пода

неказани думи

в които понякога

мракът сълзи…

 

… отдавна се крия

в хрилете на вятър

обгърнал до кости

безумно море

отдавна замръкнал

на прага е взорът

на влюбено в утрото

малко дете…

 

и някъде в края

на всички пътеки

отдавна постлала съм

бледа Луна…

 

(и вплитам по кръпки

стаеното в себе си…)

 

после обгръщам

с усмивки

деня…

 

а вечер пиано звучи

по стъклата

и бавно попива

в косите ми дъжд...

 

не е тишината заглъхнала в лятото

 

щом е посока

пределът...

 

и път…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Бехрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??