Аз отдавна рисувам...
~ ~ ~
… в стените прозорци
и пердета надиплям
от обич в зори
разстилам по пода
неказани думи
в които понякога
мракът сълзи…
… отдавна се крия
в хрилете на вятър
обгърнал до кости
безумно море
отдавна замръкнал
на прага е взорът
на влюбено в утрото
малко дете…
и някъде в края
на всички пътеки
отдавна постлала съм
бледа Луна…
(и вплитам по кръпки
стаеното в себе си…)
после обгръщам
с усмивки
деня…
…
а вечер пиано звучи
по стъклата
и бавно попива
в косите ми дъжд...
не е тишината заглъхнала в лятото
щом е посока
пределът...
и път…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
