14 nov 2008, 0:27
Аз пак се родих
Аз пак се родих
Така или иначе, Аз се родих,
нямаше кой, не написа ми стих,
виех, плачех не бях никак си тих,
изобщо казано, щом се родих.
После растях, но хилав си бях,
болях, всеки грип мен ме тресе,
пневмония, etc. аз преживях,
и брях(!), оживях, "Мамка му и прасе":).
Във време Велико, да се каже, живях,
Земята, Всемира пищеше от страх,
надвиснали Атоми, над човешкия род,
егати кармата, мислех си, в тоя живот.
И тръгнах по пътя, но стих не редих,
изобщо казано бях тих та по-тих,
понеже ме учеха, вода да тече,
склонена глава, се по трудно сече.
И карах така, с тая максима стара,
пътувах, прескачах от гара на гара.
стих тук-там си пеех, бурен и тих,
нооо, не помислях, Аз стих не редих.
Но ето реката в Океана тече,
ще се влее, ще свърши скоро, Момче?
и намалих, вече на права излизам,
как бързо премина... устни облизвам.
И погледнах нагоре, все тоз звездопад,
и си помислих, Боже, защо не съм млад...
Защо не ми каза, Боже, напразно бях тих,
и изтрих си сълзите - и пак се родих!
27.05.2008 08:05 ЕЕТ София, Хемус
Така или иначе, Аз се родих,
нямаше кой, не написа ми стих,
виех, плачех не бях никак си тих,
изобщо казано, щом се родих.
После растях, но хилав си бях,
болях, всеки грип мен ме тресе,
пневмония, etc. аз преживях,
и брях(!), оживях, "Мамка му и прасе":).
Във време Велико, да се каже, живях,
Земята, Всемира пищеше от страх,
надвиснали Атоми, над човешкия род,
егати кармата, мислех си, в тоя живот.
И тръгнах по пътя, но стих не редих,
изобщо казано бях тих та по-тих,
понеже ме учеха, вода да тече,
склонена глава, се по трудно сече.
И карах така, с тая максима стара,
пътувах, прескачах от гара на гара.
стих тук-там си пеех, бурен и тих,
нооо, не помислях, Аз стих не редих.
Но ето реката в Океана тече,
ще се влее, ще свърши скоро, Момче?
и намалих, вече на права излизам,
как бързо премина... устни облизвам.
И погледнах нагоре, все тоз звездопад,
и си помислих, Боже, защо не съм млад...
Защо не ми каза, Боже, напразно бях тих,
и изтрих си сълзите - и пак се родих!
27.05.2008 08:05 ЕЕТ София, Хемус
© Ми Ки Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Момче,добре дошъл на този свят!!!
-
Ася,
Сара,
Мачибо,
Дора!
Поклон!
Поклон!
Кези чоколом! -
Аплодисменти,Милчо!Поздрав и прегръдка от мен!
-
Вълнуващ стих ! Въздейства ми...и с този финал...Поздрави !
-
И погледнах нагоре, все тоз звездопад,
и си помислих, Боже, защо не съм млад...
Защо не ми каза, Боже, напразно бях тих,
и изтрих си сълзите - и пак се родих!
Човек е млад докато е млад неговия дух -
Salut, mon ami!
Bon (nouvel) anniversaire!
Ей на повод да почерпиш
Шегата настрана - жестоко е! Много много!
п.п. Не че те познавам лично, ама що ли не ми се връзва "изобщо казано бях тих та по-тих"?! Ама хич хич, да ти кажа. -
Чао! Гутен Морген:
Лунна!
Таня!
Ена!!!
10х! -
И погледнах нагоре, все тоз звездопад,
и си помислих, Боже, защо не съм млад...
Защо не ми каза, Боже, напразно бях тих,
и изтрих си сълзите - и пак се родих!
Забиващо!!!
Поздравче! -
Важното е, че все пак отново си се родил!
Харесвам стиховете ти и ги чета с удоволствие!
Поздрав! -
Поздрав и прегръдка за стиха!!!
-
Благодаря! Боровиники! Ти си светла душа!
-
отгоре...върху нас...все тоз звездопад...
повод да се родим отново...
с обич, Звезден...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
