14 нояб. 2008 г., 00:27

Аз пак се родих

713 0 12
Аз пак се родих
 
Така или иначе, Аз се родих,
нямаше кой, не написа ми стих,
виех, плачех не бях никак си тих,
изобщо казано, щом  се родих.

После растях, но  хилав си бях,
болях, всеки грип мен ме тресе,
пневмония, etc.  аз преживях,
и брях(!), оживях, "Мамка му и прасе":).

Във време Велико, да се каже, живях,
Земята, Всемира пищеше от страх,
надвиснали Атоми, над човешкия род,
егати кармата, мислех си, в тоя живот.

И тръгнах по пътя, но стих не редих,
изобщо казано бях  тих та по-тих,
понеже ме учеха, вода  да тече,
склонена глава, се по трудно сече.

И карах така, с тая максима стара,
пътувах, прескачах от гара на гара.
стих тук-там си пеех,  бурен и тих,
нооо, не помислях, Аз стих не редих.

Но ето реката  в Океана тече,
ще се влее, ще свърши скоро, Момче?
и намалих,  вече на права излизам,
как бързо премина... устни облизвам.

И погледнах нагоре, все тоз звездопад,
и си помислих, Боже, защо не съм млад...
Защо не ми каза, Боже, напразно бях тих,
и изтрих си сълзите - и пак се родих!

27.05.2008 08:05 ЕЕТ София, Хемус

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ми Ки Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Момче,добре дошъл на този свят!!!
  • Ася,
    Сара,
    Мачибо,
    Дора!
    Поклон!
    Поклон!
    Кези чоколом!
  • Аплодисменти,Милчо!Поздрав и прегръдка от мен!
  • Вълнуващ стих ! Въздейства ми...и с този финал...Поздрави !
  • И погледнах нагоре, все тоз звездопад,
    и си помислих, Боже, защо не съм млад...
    Защо не ми каза, Боже, напразно бях тих,
    и изтрих си сълзите - и пак се родих!


    Човек е млад докато е млад неговия дух

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...