14.11.2008 г., 0:27

Аз пак се родих

714 0 12
Аз пак се родих
 
Така или иначе, Аз се родих,
нямаше кой, не написа ми стих,
виех, плачех не бях никак си тих,
изобщо казано, щом  се родих.

После растях, но  хилав си бях,
болях, всеки грип мен ме тресе,
пневмония, etc.  аз преживях,
и брях(!), оживях, "Мамка му и прасе":).

Във време Велико, да се каже, живях,
Земята, Всемира пищеше от страх,
надвиснали Атоми, над човешкия род,
егати кармата, мислех си, в тоя живот.

И тръгнах по пътя, но стих не редих,
изобщо казано бях  тих та по-тих,
понеже ме учеха, вода  да тече,
склонена глава, се по трудно сече.

И карах така, с тая максима стара,
пътувах, прескачах от гара на гара.
стих тук-там си пеех,  бурен и тих,
нооо, не помислях, Аз стих не редих.

Но ето реката  в Океана тече,
ще се влее, ще свърши скоро, Момче?
и намалих,  вече на права излизам,
как бързо премина... устни облизвам.

И погледнах нагоре, все тоз звездопад,
и си помислих, Боже, защо не съм млад...
Защо не ми каза, Боже, напразно бях тих,
и изтрих си сълзите - и пак се родих!

27.05.2008 08:05 ЕЕТ София, Хемус

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ми Ки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Момче,добре дошъл на този свят!!!
  • Ася,
    Сара,
    Мачибо,
    Дора!
    Поклон!
    Поклон!
    Кези чоколом!
  • Аплодисменти,Милчо!Поздрав и прегръдка от мен!
  • Вълнуващ стих ! Въздейства ми...и с този финал...Поздрави !
  • И погледнах нагоре, все тоз звездопад,
    и си помислих, Боже, защо не съм млад...
    Защо не ми каза, Боже, напразно бях тих,
    и изтрих си сълзите - и пак се родих!


    Човек е млад докато е млад неговия дух

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...