Аз пазя любовта
Сърцето си за теб превърнах в клада,
душата си в олтар за Богове,
но кой ще може да ме изповяда
и да прости за всичките ми грехове!?
Но колкото и грешна да съм, зная,
на теб единствено не измених,
дори когато виждаше се края,
аз тази обич свята съхраних.
Не се съмнявай ти във верността ми,
не се съмнявай в моите слова!
За теб аз пазя цяла любовта си,
макар че всичко друго изгоря!
И от пожара нищо не остана,
вятърът разнесе пепелта,
горчилката, в мен събрана,
пръсна се по цялата Земя.
И къс по къс сърцето си събирах,
ала за миг не спрях да съм жена,
дори когато в огъня изгарях,
не спрях да вярвам в теб и в любовта!
Затуй сега за същото те моля -
да съхраниш ти вярата си в мен
и от пепелта, що вятърът разпръсна,
фениксът на любовта ти бъде възроден!
© АнеблА Todos los derechos reservados