Аз пазя любовта

Сърцето си за теб превърнах в клада,

душата си в олтар за Богове,

но кой ще може да ме изповяда

и да прости за всичките ми грехове!?

Но колкото и грешна да съм, зная,

на теб единствено не измених,

дори когато виждаше се края,

аз тази обич свята съхраних.

Не се съмнявай ти във верността ми,

не се съмнявай в моите слова!

За теб аз пазя цяла любовта си,

макар че всичко друго изгоря!

И от пожара нищо не остана,

вятърът разнесе пепелта,

горчилката, в мен събрана,

пръсна се по цялата Земя.

И къс по къс сърцето си събирах,

ала за миг не спрях да съм жена,

дори когато в огъня изгарях,

не спрях да вярвам в теб и в любовта!

Затуй сега за същото те моля -

да съхраниш ти вярата си в мен

и от пепелта, що вятърът разпръсна,

фениксът на любовта ти бъде възроден!