danisab (Ниела Вон)
214 312
2 ago 2008, 12:52

Аз подраних, ти закъсня... 

  Poesía » De amor
1451 1 10

Припряна съм, бързостопяваща дистанции,

уверена в скоростта на ритъма,

нелегално минаваща граници

на търпението. Все съмнителна.

 

Спокоен си. И мълчалив. Блуждаещ.

Очите ти говорят с картини.

Показваш ми цветята как ухаят

и искаш с мен да си. Години...

 

Горях в многократност, недовършила

развитието си на Съдба.

И спирах често, презареждаща до свършване...

(кога разбрах, че ти си Любовта?)

 

А чакаше ме. Този ден те блъсна

на завоя - скорост истината стара.

И твоето сърце се пръсна,

разбирайки, че филмът се повтаря.

 

И аз тогава, факелно-бумтяща

в познати сърдечни разкаяния,

към тебе тръгнах вече зряща.

Прости  припряността ми и незнание.

 

Хвърчаща бях, а ти - достоен.

За срещата ни все стоя

на мост, от скоростта ми неспокоен...

Аз подраних, ти закъсня.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??