danisab (Ниела Вон)
214 312
2.08.2008 г., 12:52 ч.

Аз подраних, ти закъсня... 

  Поезия » Любовна
1405 1 10

Припряна съм, бързостопяваща дистанции,

уверена в скоростта на ритъма,

нелегално минаваща граници

на търпението. Все съмнителна.

 

Спокоен си. И мълчалив. Блуждаещ.

Очите ти говорят с картини.

Показваш ми цветята как ухаят

и искаш с мен да си. Години...

 

Горях в многократност, недовършила

развитието си на Съдба.

И спирах често, презареждаща до свършване...

(кога разбрах, че ти си Любовта?)

 

А чакаше ме. Този ден те блъсна

на завоя - скорост истината стара.

И твоето сърце се пръсна,

разбирайки, че филмът се повтаря.

 

И аз тогава, факелно-бумтяща

в познати сърдечни разкаяния,

към тебе тръгнах вече зряща.

Прости  припряността ми и незнание.

 

Хвърчаща бях, а ти - достоен.

За срещата ни все стоя

на мост, от скоростта ми неспокоен...

Аз подраних, ти закъсня.

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??