Аз подраних, ти закъсня...
Припряна съм, бързостопяваща дистанции,
уверена в скоростта на ритъма,
нелегално минаваща граници
на търпението. Все съмнителна.
Спокоен си. И мълчалив. Блуждаещ.
Очите ти говорят с картини.
Показваш ми цветята как ухаят
и искаш с мен да си. Години...
Горях в многократност, недовършила
развитието си на Съдба.
И спирах често, презареждаща до свършване...
(кога разбрах, че ти си Любовта?)
А чакаше ме. Този ден те блъсна
на завоя - скорост истината стара.
И твоето сърце се пръсна,
разбирайки, че филмът се повтаря.
И аз тогава, факелно-бумтяща
в познати сърдечни разкаяния,
към тебе тръгнах вече зряща.
Прости припряността ми и незнание.
Хвърчаща бях, а ти - достоен.
За срещата ни все стоя
на мост, от скоростта ми неспокоен...
Аз подраних, ти закъсня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
