Аз подраних, ти закъсня...
Припряна съм, бързостопяваща дистанции,
уверена в скоростта на ритъма,
нелегално минаваща граници
на търпението. Все съмнителна.
Спокоен си. И мълчалив. Блуждаещ.
Очите ти говорят с картини.
Показваш ми цветята как ухаят
и искаш с мен да си. Години...
Горях в многократност, недовършила
развитието си на Съдба.
И спирах често, презареждаща до свършване...
(кога разбрах, че ти си Любовта?)
А чакаше ме. Този ден те блъсна
на завоя - скорост истината стара.
И твоето сърце се пръсна,
разбирайки, че филмът се повтаря.
И аз тогава, факелно-бумтяща
в познати сърдечни разкаяния,
към тебе тръгнах вече зряща.
Прости припряността ми и незнание.
Хвърчаща бях, а ти - достоен.
За срещата ни все стоя
на мост, от скоростта ми неспокоен...
Аз подраних, ти закъсня.
© Ниела Вон All rights reserved.
