5 may 2006, 20:08

Аз - природно явление 

  Poesía
707 0 3

Аз - природно явление

 

Остров и красиво цвете, обградени от вода –

аз и любовта безумна, наоколо - отново самота.

 

Жарко слънце с погубващи лъчи –

изгубена надежда и две разплакани очи.

 

Огромен камък, а над него пожълтяла тревата се нарежда –

гроб студен и потъпкана една надежда.

 

Сладкопойна птичка с тъжна песен предвещава –

последен вик безнадеждно във въздуха се извисява.

 

Дълбока нощ слънцето покрива –

от жестока смърт едно сърце изстива.

 

Пороен дъжд със земята пак се слива –

фатална истина наяве се разкрива.

 

Безброй звезди покрили са небето –

една едничка вяра, стаила се в сърцето.

 

Вятърът разярено в полята вее –

наранена в мен душата пее.

 

Природата красива, тъй прилича

на душата моя, която сляпо все обича.

 

© Мария Амбова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??